Бет Шапиро признава, че Colossal Biosciences не е използвала ДНК от дино вълк
През април 2025 г. биотехнологична компания направи сензация, когато обяви, че е „върнала“ дино вълка. Colossal Biosciences, самоопределяща се като компания за деекстинкция, заявява, че целта ѝ, е да възроди видове, изчезнали от дълго време, чрез генно редактиране и клониране. Веднага след обявлението си, компанията бе обвинена в „играене на Бог“. Дори преди това обявление, Бет Шапиро (Beth Shapiro), главен научен служител на Colossal Biosciences, получаваше писма с омраза, в които я упрекваха в „играене на Бог“. Доли Йоргенсен (Dolly Jorgensen) отбелязва, че деекстинкцията е „действие, което някои биха могли да нарекат играене на Бог“. Роналд Сандлър (Ronald Sandler) също подчертава, че деекстинкцията „вероятно ще бъде обект на притеснения относно ‘играенето на Бог’“, тъй като тя „включва интензивно инженерство на геноми, създаване на трансгенни организми и използване на клониране с цел възвръщане на дълго изчезнали форми на живот“. Критиката за „играене на Бог“ често се отправя, когато моралността на нововъзникваща технология е поставена под въпрос. Например, технологията за клониране, според Рут Ф. Чадвик (Ruth F. Chadwick), може да се разглежда като намеса в естествения репродуктивен процес, която може да доведе до катастрофални последствия. Тази аргументация предполага, че не трябва да „играем Бог“, и следователно, не трябва да използваме технологии за клониране с репродуктивна цел. В проучването си относно критиката за „играене на Бог“, Адам Уейц (Adam Waytz) и Лиан Йънг (Liane Young) я разбират като „отвращение от човешката намеса в естествения ред“. Те добавят, че това отвращение е основано на възприятието, че човешката намеса трябва да бъде оставена на по-висш или метафизичен агент. Но защо „играенето на Бог“ би било морално неправилно? Човек може да твърди, че когато спешните медицински техници (EMTs) прилагат сърдечна реанимация на пациент в сърдечен арест, те също „играят Бог“. Въпреки това, вероятно ще се съгласим, че спасяването на живота на пациента е правилното нещо. Георгиана Къркъм (Georgiana Kirkham) предлага, че тези, които „играят Бог“, могат да бъдат обвинени в хибрис – прекомерна гордост или Прометейска безразсъдност. Според моето тълкуване на критиката за „играене на Бог“, развитието или използването на нова технология ще се счита за „играене на Бог“, ако включва хора, които действат така, сякаш са толкова мощни, мъдри и добри колкото предполагаемият Бог. Следователно, ако технологиите за деекстинкция включват действия от страна на хора, които действат като ако са толкова мощни и мъдри колкото Бог, то те биха могли да бъдат определени като играещи Бог. Съществуват три критични въпроса, които трябва да бъдат разгледани: Първо, могат ли технологиите за деекстинкция да излязат извън контрола на човешките същества? Второ, можем ли да не разберем или да не предвидим последствията от тези технологии? Трето, могат ли те да бъдат злоупотребени от хора? Човешката власт и знания са ограничени, следователно рисковете от загуба на контрол и непредвидени последствия са значителни. Дали хората могат да загубят контрол над технологиите за деекстинкция? Въпреки че Бог се предполага да е всемогъщ, хората не са. При работа с трансгенна биотехнология учените трябва да се справят с комплексни и динамични системи. Дори малки промени могат да имат каскадни ефекти. Важно е да се отбележи, че Colossal Biosciences не е използвала ДНК от дино вълк и вместо това е направила двадесет редакции в генома на сивите вълци. Какво ще стане, ако хората не разберат или не предвидят последствията от технологиите за деекстинкция? Човешките знания са ограничени и можем да бъдем заслепени от непредвидени последици. Например, днешната среда вече е много различна от времето, когато дино вълците са живели. Дали хората могат да злоупотребят с технологиите за деекстинкция? Технологиите за клониране и генно редактиране могат да бъдат използвани за цели извън първоначалното им предназначение. Отговорите на тези критични въпроси показват, че внедряването на технологии за деекстинкция би могло да бъде считано за „играене на Бог“. Проектите за деекстинкция от Colossal Biosciences или други биотехнологични компании рискуват да излязат извън контрол и да имат непредвидими последици. Въпреки че критиката за „играене на Бог“ е силна, тя не означава непременно, че деекстинкцията е категорично морално неправилна.
|
|
Златното мастило
Георги Господинов: Румънците имат дълбок респект към литературата
Георги Господинов, писател и носител на наградата „Букър“, сподели своите впечатления от румънската публика в интервю за БТА. Той определи румънците като любопитни и сърдечни, с дълбок респект към литературата. Господинов акцентира на важността на ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
„Книги за смет“ събра тонове пластмаса срещу безплатни книги
В Пловдив стартира кампанията "Книги за смет", която се провежда за 13-ти път в навечерието на Деня на българската просвета, култура и славянската писменост. Инициативата, организирана от издателство "Смарт Букс", е насочена към събиране на пластмасови отпадъц ...
Ангелина Липчева
|
Как учител може да промени цяло поколение: Андрия Зафираку в София
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Русанка Петрова и нейният принос в математиката - Заповед номер осем в историята на Шуменския университет
В Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" се проведе тържествена церемония, на която професор Русанка Петрова получи почетен плакет за значителен принос в развитието на висшето училище и Факултета по математика и информатика. Събитието бе организ ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
„Книги за смет“ събра тонове пластмаса срещу безплатни книги
В Пловдив стартира кампанията "Книги за смет", която се провежда за 13-ти път в навечерието на Деня на българската просвета, култура и славянската писменост. Инициативата, организирана от издателство "Смарт Букс", е насочена към събиране на пластмасови отпадъц ...
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Как учител може да промени цяло поколение: Андрия Зафираку в София
На 28 май от 18:30 ч. в „Слънчева зала“ на Националния исторически музей ще се проведе галавечер „Хоризонти 2026“, организирана от списание „Мениджър“. Събитието ще включва дискусия с участието на Найден Тодоров, бивш служеб ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Дигитален клуб в РБ „Гео Милев“отваря врати за безплатни обучения по компютърни умения
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Русанка Петрова и нейният принос в математиката - Заповед номер осем в историята на Шуменския университет
Ангелина Липчева
|
В Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" се проведе тържествена церемония, на която професор Русанка Петрова получи почетен плакет за значителен принос в развитието на висшето училище и Факултета по математика и информатика. Събитието бе организирано по повод 80-годишнината на професор Петрова, която е дългогодишен преподавател и декан на факултета.
Почетният плакет бе връчен от ре ...
|
На бюрото
Образованието за устойчиво бъдеще - как библиотеките могат да променят света?
Ангелина Липчева
|
|
16:14 ч. / 12.11.2025
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 44855 |
|
През април 2025 г. биотехнологична компания направи сензация, когато обяви, че е „върнала“ дино вълка. Colossal Biosciences, самоопределяща се като компания за деекстинкция, заявява, че целта ѝ, е да възроди видове, изчезнали от дълго време, чрез генно редактиране и клониране. Веднага след обявлението си, компанията бе обвинена в „играене на Бог“. Дори преди това обявление, Бет Шапиро (Beth Shapiro), главен научен служител на Colossal Biosciences, получаваше писма с омраза, в които я упрекваха в „играене на Бог“.
Доли Йоргенсен (Dolly Jorgensen) отбелязва, че деекстинкцията е „действие, което някои биха могли да нарекат играене на Бог“. Роналд Сандлър (Ronald Sandler) също подчертава, че деекстинкцията „вероятно ще бъде обект на притеснения относно ‘играенето на Бог’“, тъй като тя „включва интензивно инженерство на геноми, създаване на трансгенни организми и използване на клониране с цел възвръщане на дълго изчезнали форми на живот“. Критиката за „играене на Бог“ често се отправя, когато моралността на нововъзникваща технология е поставена под въпрос. Например, технологията за клониране, според Рут Ф. Чадвик (Ruth F. Chadwick), може да се разглежда като намеса в естествения репродуктивен процес, която може да доведе до катастрофални последствия.
Тази аргументация предполага, че не трябва да „играем Бог“, и следователно, не трябва да използваме технологии за клониране с репродуктивна цел. В проучването си относно критиката за „играене на Бог“, Адам Уейц (Adam Waytz) и Лиан Йънг (Liane Young) я разбират като „отвращение от човешката намеса в естествения ред“. Те добавят, че това отвращение е основано на възприятието, че човешката намеса трябва да бъде оставена на по-висш или метафизичен агент.
Но защо „играенето на Бог“ би било морално неправилно? Човек може да твърди, че когато спешните медицински техници (EMTs) прилагат сърдечна реанимация на пациент в сърдечен арест, те също „играят Бог“. Въпреки това, вероятно ще се съгласим, че спасяването на живота на пациента е правилното нещо. Георгиана Къркъм (Georgiana Kirkham) предлага, че тези, които „играят Бог“, могат да бъдат обвинени в хибрис – прекомерна гордост или Прометейска безразсъдност.
Според моето тълкуване на критиката за „играене на Бог“, развитието или използването на нова технология ще се счита за „играене на Бог“, ако включва хора, които действат така, сякаш са толкова мощни, мъдри и добри колкото предполагаемият Бог. Следователно, ако технологиите за деекстинкция включват действия от страна на хора, които действат като ако са толкова мощни и мъдри колкото Бог, то те биха могли да бъдат определени като играещи Бог.
Съществуват три критични въпроса, които трябва да бъдат разгледани: Първо, могат ли технологиите за деекстинкция да излязат извън контрола на човешките същества? Второ, можем ли да не разберем или да не предвидим последствията от тези технологии? Трето, могат ли те да бъдат злоупотребени от хора? Човешката власт и знания са ограничени, следователно рисковете от загуба на контрол и непредвидени последствия са значителни.
Дали хората могат да загубят контрол над технологиите за деекстинкция? Въпреки че Бог се предполага да е всемогъщ, хората не са. При работа с трансгенна биотехнология учените трябва да се справят с комплексни и динамични системи. Дори малки промени могат да имат каскадни ефекти. Важно е да се отбележи, че Colossal Biosciences не е използвала ДНК от дино вълк и вместо това е направила двадесет редакции в генома на сивите вълци.
Какво ще стане, ако хората не разберат или не предвидят последствията от технологиите за деекстинкция? Човешките знания са ограничени и можем да бъдем заслепени от непредвидени последици. Например, днешната среда вече е много различна от времето, когато дино вълците са живели. Дали хората могат да злоупотребят с технологиите за деекстинкция? Технологиите за клониране и генно редактиране могат да бъдат използвани за цели извън първоначалното им предназначение.
Отговорите на тези критични въпроси показват, че внедряването на технологии за деекстинкция би могло да бъде считано за „играене на Бог“. Проектите за деекстинкция от Colossal Biosciences или други биотехнологични компании рискуват да излязат извън контрол и да имат непредвидими последици. Въпреки че критиката за „играене на Бог“ е силна, тя не означава непременно, че деекстинкцията е категорично морално неправилна.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Рене Карабаш отправя видео послание преди Черноморския литературен фестивал
Писателката Рене Карабаш отправи видео послание към своите читатели в Бургас, преди предстоящото трето издание на международния Черноморски литературен фестивал. Видеото бе публикувано в навечерието на обявяването на тазгодишния лауреат на Международната ...
|
Избрано
Янка Гунчева за новите STEM кабинети: „Децата ще учат чрез игра и експерименти“
В Центъра за специална образователна подкрепа „Д-р Власаки Шуманов“ в Сливен бяха открити нови "STEM" кабинети, предназначени за деца със специални образователни потребности. Тези иновации целят да осигурят по-добра учебна среда, която да насърчи ...
|
Гласове отвъд студа: куиър литература от канадските прерии
|
Ако сте поропуснали
Мюзикълът „Книгата на мечтите“ продължава като вдъхновяваща книга
Илюстрованото книжно издание на „Книгата на мечтите“ е ново и вълнуващо продължение на едноименния български мюзикъл, който привлече вниманието на публиката с иновативния си подход и разнообразие от изкуства. Издателство „Мармот“ ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |